18.11.2011 г., 5:44

Краят на любовта

670 0 1

Стоя замислен във нощта

с поглед празен към звездите.

Мисля отново за любовта,

останала вече в мечтите...

 

 

Споменът за дъха ти сладък

провокира сълзите ми горчиви.

Допирът ти нежен го няма,

ала треперя от неговата диря.

 

 

На устните все още стои вкуса

от твойта целувка за сбогом,

оставила ме сам сред тълпата,

наранила ме дълбоко в душата...

 

 

Оставен в сянката на любовта - самотата,

отряза ми жестоко ти крилата...

Плътта ми в пожар от тъга гори...

Сърцето ми спира затворено зад ледени стени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...