Краят на мита
Вакханки пият от винцето
на богоравния Орфей!
Но тъжно, празно е сърцето му –
без Евридика как ще пей?!
И как вакханките да знаят,
поет че може да скърби:
танцуват, смеят се, желаят
той с песни да ги весели!
В препълнените им бокали
искрят и вино, и любов,
и дива страст, която пали
плътта с греховния си зов!...
Далеч от земните предели,
от шумния, разгулен пир,
духът Орфеев ще намери
красив, жадуван, вечен мир!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
