Краят на мита
Вакханки пият от винцето
на богоравния Орфей!
Но тъжно, празно е сърцето му –
без Евридика как ще пей?!
И как вакханките да знаят,
поет че може да скърби:
танцуват, смеят се, желаят
той с песни да ги весели!
В препълнените им бокали
искрят и вино, и любов,
и дива страст, която пали
плътта с греховния си зов!...
Далеч от земните предели,
от шумния, разгулен пир,
духът Орфеев ще намери
красив, жадуван, вечен мир!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
