Вакханки пият от винцето
на богоравния Орфей!
Но тъжно, празно е сърцето му –
без Евридика как ще пей?!
И как вакханките да знаят,
поет че може да скърби:
танцуват, смеят се, желаят
той с песни да ги весели!
В препълнените им бокали
искрят и вино, и любов,
и дива страст, която пали
плътта с греховния си зов!...
Далеч от земните предели,
от шумния, разгулен пир,
духът Орфеев ще намери
красив, жадуван, вечен мир!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени