Вакханки пият от винцето
на богоравния Орфей!
Но тъжно, празно е сърцето му –
без Евридика как ще пей?!
И как вакханките да знаят,
поет че може да скърби:
танцуват, смеят се, желаят
той с песни да ги весели!
В препълнените им бокали
искрят и вино, и любов,
и дива страст, която пали
плътта с греховния си зов!...
Далеч от земните предели,
от шумния, разгулен пир,
духът Орфеев ще намери
красив, жадуван, вечен мир!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
