Краят на приказката
Остави принцът белия си кон,
със който през шубрака бе пътувал.
Оставил бе назад богатство, трон –
принцесата да търси и събуди...
И ето че реши накрай пеша
да продължи във битката с шубрака.
Напредваше със тръпнеща душа –
и питаше се – тя дали го чака?
Да, тя го чака, въпреки че спи,
дори и повече от сто години!
Сърцето ù все още тъй тупти
и в своя сън очаква той да мине...
А принцът спря пред прашното ù ложе,
погали я със дланите си здрави...
Усети в този миг, че вече може
да я целуне, но... не го направи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
