Краят на приказката

20 июл. 2012 г., 09:43

Поэзия

444 0 2

Остави принцът белия си кон,

със който през шубрака бе пътувал.

Оставил бе назад богатство, трон –

принцесата да търси и събуди...

И ето че реши накрай пеша

да продължи във битката с шубрака.

Напредваше със тръпнеща душа –

и питаше се – тя дали го чака?

Да, тя го чака, въпреки че спи,

дори и повече от сто години!

Сърцето ù все още тъй тупти

и в своя сън очаква той да мине...

А принцът спря пред прашното ù ложе,

погали я със дланите си здрави...

Усети в този миг, че вече може

да я целуне, но... не го направи!