Jul 20, 2012, 9:43 AM

Краят на приказката

  Poetry
641 0 2

 

 

Остави принцът белия си кон,

със който през шубрака бе пътувал.

Оставил бе назад богатство, трон –

принцесата да търси и събуди...

 

И ето че реши накрай пеша

да продължи във битката с шубрака.

Напредваше със тръпнеща душа –

и питаше се – тя дали го чака?

 

Да, тя го чака, въпреки че спи,

дори и повече от сто години!

Сърцето ù все още тъй тупти

и в своя сън очаква той да мине...

 

А принцът спря пред прашното ù ложе,

погали я със дланите си здрави...

Усети в този миг, че вече може

да я целуне, но... не го направи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...