Кречетало

25 апр. 2024 г., 08:11

Поэзия

205 0 0

Вият се бели брези;
с отскочила съвест
се гледам отгоре
и търся причини
за неуспешните полети.
Чезнещи бели души...

Дървесна корона
се килва наляво,
препускам по стръмния склон...
С натежала премяна,
клон подир клон
се стоварват отвъд, сред дъбравата.

Вечният тъмен копнеж
по ехтежите
нещо се гони със спомена...
Планината е сън.
В планината е тъмно.
Като в гилзата на патрон.

Кречетало

Свързани произведения

Комментарии

Предложения