Кречетало

25.04.2024 г., 8:11 ч.

Поезия

178 0 0

Вият се бели брези;
с отскочила съвест
се гледам отгоре
и търся причини
за неуспешните полети.
Чезнещи бели души...

Дървесна корона
се килва наляво,
препускам по стръмния склон...
С натежала премяна,
клон подир клон
се стоварват отвъд, сред дъбравата.

Вечният тъмен копнеж
по ехтежите
нещо се гони със спомена...
Планината е сън.
В планината е тъмно.
Като в гилзата на патрон.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Кречетало

Свързани произведения

Коментари

Предложения