6 мая 2021 г., 18:11

Крехка мома

1.5K 0 0

Върви из поля и ливади,

погледът нейн блуждае из тях.

Сърце й се спира и гледа

 с поглед топъл и свеж

 над цветчета и тръни

    с

тревички и мирни пчелички.

 

Жужат те и в сън я потапят безкраен.

Ни болка, ни трепет ,ни радост,

ни миг на сълза, но все още

се чува викът на една блага ,

смирена мома.

 

В очи нейни огънче грее

 и небосвода огрява

в една утринна свежа роса.

Минават се дни и

 тя продължава да грее

и озарява всеки миг

със своята обичлива

 и нежна душа.

Крехка е вътрешно

 и счупена от мигове на тъга,

но мечтае все повече

 и не спира лъхът на борбеност,

излизащ от нейната

 кротка и топла душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велла Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...