6.05.2021 г., 18:11

Крехка мома

1.5K 0 0

Върви из поля и ливади,

погледът нейн блуждае из тях.

Сърце й се спира и гледа

 с поглед топъл и свеж

 над цветчета и тръни

    с

тревички и мирни пчелички.

 

Жужат те и в сън я потапят безкраен.

Ни болка, ни трепет ,ни радост,

ни миг на сълза, но все още

се чува викът на една блага ,

смирена мома.

 

В очи нейни огънче грее

 и небосвода огрява

в една утринна свежа роса.

Минават се дни и

 тя продължава да грее

и озарява всеки миг

със своята обичлива

 и нежна душа.

Крехка е вътрешно

 и счупена от мигове на тъга,

но мечтае все повече

 и не спира лъхът на борбеност,

излизащ от нейната

 кротка и топла душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велла Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...