Върви из поля и ливади,
погледът нейн блуждае из тях.
Сърце й се спира и гледа
с поглед топъл и свеж
над цветчета и тръни
с
тревички и мирни пчелички.
Жужат те и в сън я потапят безкраен.
Ни болка, ни трепет ,ни радост,
ни миг на сълза, но все още
се чува викът на една блага ,
смирена мома.
В очи нейни огънче грее
и небосвода огрява
в една утринна свежа роса.
Минават се дни и
тя продължава да грее
и озарява всеки миг
със своята обичлива
и нежна душа.
Крехка е вътрешно
и счупена от мигове на тъга,
но мечтае все повече
и не спира лъхът на борбеност,
излизащ от нейната
кротка и топла душа.
© Велла Неделчева Всички права запазени