6.05.2021 г., 18:11

Крехка мома

1.5K 0 0

Върви из поля и ливади,

погледът нейн блуждае из тях.

Сърце й се спира и гледа

 с поглед топъл и свеж

 над цветчета и тръни

    с

тревички и мирни пчелички.

 

Жужат те и в сън я потапят безкраен.

Ни болка, ни трепет ,ни радост,

ни миг на сълза, но все още

се чува викът на една блага ,

смирена мома.

 

В очи нейни огънче грее

 и небосвода огрява

в една утринна свежа роса.

Минават се дни и

 тя продължава да грее

и озарява всеки миг

със своята обичлива

 и нежна душа.

Крехка е вътрешно

 и счупена от мигове на тъга,

но мечтае все повече

 и не спира лъхът на борбеност,

излизащ от нейната

 кротка и топла душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велла Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...