Върви из поля и ливади,

погледът нейн блуждае из тях.

Сърце й се спира и гледа

 с поглед топъл и свеж

 над цветчета и тръни

    с

тревички и мирни пчелички.

Жужат те и в сън я потапят безкраен.

Ни болка, ни трепет ,ни радост,

ни миг на сълза, но все още

се чува викът на една блага ,

смирена мома.

В очи нейни огънче грее

 и небосвода огрява

в една утринна свежа роса.

Минават се дни и

 тя продължава да грее

и озарява всеки миг

със своята обичлива

 и нежна душа.

Крехка е вътрешно

 и счупена от мигове на тъга,

но мечтае все повече

 и не спира лъхът на борбеност,

излизащ от нейната

 кротка и топла душа.