Крехка надежда
лъчи дъждовни къпят моя свят
и ходя боса, a в очите сън е,
в съня си силен, страстен те творя.
Със трепетно мълчание ти шепна -
това е наша тайна, нашата магия.
И дълго след това те помня... еква
в сърцето крехката надежда - ти спаси я!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
Тединцето