Sep 23, 2008, 9:42 PM

Крехка надежда

  Poetry » Love
864 0 12
Във шепи нося капки слънце,
лъчи дъждовни къпят моя свят
и ходя боса, a в очите сън е,
в съня си силен, страстен те творя.
Със трепетно мълчание ти шепна -
това е наша тайна, нашата магия.
И дълго след това те помня... еква
в сърцето крехката надежда - ти спаси я!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...