Във шепи нося капки слънце,
лъчи дъждовни къпят моя свят
и ходя боса, a в очите сън е,
в съня си силен, страстен те творя.
Със трепетно мълчание ти шепна -
това е наша тайна, нашата магия.
И дълго след това те помня... еква
в сърцето крехката надежда - ти спаси я!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up