тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
6 июн. 2009 г., 13:37

Кремъчно 

  Поэзия » Философская
404 0 4

В стара къща заживява тихо,

време кремъчно и скрито, скрито

се оглежда в огледало потъмняло,

там чертите мои напластяло.

 

Бледи спомени, все прозаични,

с обич и раздяла му се вричат,

слънчевите свои дни помръква,

думите добри сякаш откъсва...

 

Нещо в мене вироглаво ме раздира,

миг по миг безценни скрива...

Знам, за мене е привързано

и дарявам му от моя въздух...

 

Колко пъти в моето "Аз" е брънка,

с признания и надежди раздумка!

Кремък - не те прахосахме за нищо,

с времето отминало - за да бъдеш всичко...

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??