Кремъчно
В стара къща заживява тихо,
време кремъчно и скрито, скрито
се оглежда в огледало потъмняло,
там чертите мои напластяло.
Бледи спомени, все прозаични,
с обич и раздяла му се вричат,
слънчевите свои дни помръква,
думите добри сякаш откъсва...
Нещо в мене вироглаво ме раздира,
миг по миг безценни скрива...
Знам, за мене е привързано
и дарявам му от моя въздух...
Колко пъти в моето "Аз" е брънка,
с признания и надежди раздумка!
Кремък - не те прахосахме за нищо,
с времето отминало - за да бъдеш всичко...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
