тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Jun 6, 2009, 1:37 PM

Кремъчно

570 0 4

В стара къща заживява тихо,

време кремъчно и скрито, скрито

се оглежда в огледало потъмняло,

там чертите мои напластяло.

 

Бледи спомени, все прозаични,

с обич и раздяла му се вричат,

слънчевите свои дни помръква,

думите добри сякаш откъсва...

 

Нещо в мене вироглаво ме раздира,

миг по миг безценни скрива...

Знам, за мене е привързано

и дарявам му от моя въздух...

 

Колко пъти в моето "Аз" е брънка,

с признания и надежди раздумка!

Кремък - не те прахосахме за нищо,

с времето отминало - за да бъдеш всичко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0