3 февр. 2011 г., 17:09

Крепост

821 0 1

Замък с остарели, позеленели стени,

вместо да се рушат, издигат се те,

достигащи необятните, недостижими висоти,

пазещи в себе си болките на отминали войни.


Единствена пътека, водеща до порутен мост,

бледо величие на някогашен път,

разрушена от преминали множество съдби,

оставили след себе си спомен и горчиви сълзи.


А вътре там, сред тези стени, стои,

някога радващ се на тези земи,

момък с голямо сърце и чиста душа,

превърнал се в старец, носещ тъга.


Изгражда ред подир ред тези стени,

непрестъпни да станат, в затвор да стои,

от страх да не влезе някой и да руши.

Да отнеме малкото останала топлина,


да вземе от него едничката светлина.

Но някъде там се крие задна врата,

добре замаскирана, водеща вътре в крепостта,

да дари отново светлина или мрак за вечни времена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джимбо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...