Замък с остарели, позеленели стени,
вместо да се рушат, издигат се те,
достигащи необятните, недостижими висоти,
пазещи в себе си болките на отминали войни.
Единствена пътека, водеща до порутен мост,
бледо величие на някогашен път,
разрушена от преминали множество съдби,
оставили след себе си спомен и горчиви сълзи.
А вътре там, сред тези стени, стои,
някога радващ се на тези земи,
момък с голямо сърце и чиста душа,
превърнал се в старец, носещ тъга. ...