Красива ли беше, така не разбрах...
Красива ти беше душата.
Влюбена в мене?! Женският страх
посегна за камък, взе и теслата...
С моите думи, знам, че си бременна.
Носиш ги там, под сърцето.
Аз и мъжът ти... И двамата временно...
Очите ти бяха в детето.
Прескачам дувара. Идвам в съня ти.
Жалък и нисък си вдигнала праг...
Не искам да будя. Целувам стиха ти.
А крепост се зида за враг!
© Красимир Дяков Все права защищены