Красива ли беше, така не разбрах...
Красива ти беше душата.
Влюбена в мене?! Женският страх
посегна за камък, взе и теслата...
С моите думи, знам, че си бременна.
Носиш ги там, под сърцето.
Аз и мъжът ти... И двамата временно...
Очите ти бяха в детето.
Прескачам дувара. Идвам в съня ти.
Жалък и нисък си вдигнала праг...
Не искам да будя. Целувам стиха ти.
А крепост се зида за враг!
© Красимир Дяков All rights reserved.
Стихът е прекрасен...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
