Крила

Поэзия » Другая

1.1K 0 22

Аз поисках небе и поех напосоки.

С ветровете до връх долетях.

А небето се вдигаше все по-високо

и оставаше само мечта.

Затова ме грабни – не моли и не питай.

Понеси ме над всички била'.

Аз ще дишам любов. И от тебе ще пия,

та дано ми поникнат крила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

NewClearFear (Георги Димов)

Всичко си е на мястото. И звездите и слънцето. Спокойно!

2009-05-07T22:42:18+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

В крайна сметка все някога трябва да се научиш да летиш и под небесния простор.. Никога не е късно.. Няма невъзможни неща.. А стиховете ти са леки като истински птичи полет, Ели!!

2009-05-07T22:38:25+03:00
anahid (Анахид Чальовска)

Хубава е идеята в стиха ти, Ели, хареса ми. Отдавна не съм чела за желанието ни да излезем изпод нечие крило. поздравления за идеята!

2009-05-07T22:09:25+03:00
voda (Елица Ангелова)

С приятели като теб, Веси,
ще си върна слънцето и звездите...
Затова те обичам.

2009-05-07T21:42:25+03:00
voda (Елица Ангелова)

Красиви мисли за човешкия полет във висините.
Прекрасни сте, Приятели!
Красива вечер - на всички!

2009-05-07T18:37:32+03:00