21 авг. 2018 г., 15:07  

Крила ми дал, но трябва да ги шия

791 6 9

Разкъсани крила ми даде господ

и без да видя тръгнах да политна –

съвсем наивно втурнах се към пропаст,

а той ме хвана, сетне ме издигна.

 

Крила ми дал, но нужна ми е воля

и сила да закърпя, да зашия.

Че не за всичко трябва да го моля –

урок ми даде с тая орисия.

 

Човекът за да стъпва изтъкал е,

житейския килим под стъпалата.

А господ и конци, и стана дал е –

тъчем си ние пътя и съдбата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знаеш ли, като пишеш това, да ти пиша и аз, че на два пъти стихотворения на други автори , които ги харесах им ги промених както аз бих ги написал и им ги пуснах на лични с уговорката , че е добронамерно и да не го приемат като обида или критика, а само като различен поглед върху творбата им и се оказа, че и от двамата не получих никакъв отговор, явно им е станало неприятно от този факт. Аз пък бих прочел такова мое стихотворение, и бих отговорил, защото така и така, това което качвам тук не е минало през личен мой редактор. Поздрави!
  • Далеч не се притеснявам. Не сме дорасли да бъдем критикувани, освен ако критиката не идва от авторитет, утвърден в обществото или в собствените ни очи. Има и изключения, разбира се. Но от опит знам, че дори тези, които твърдят, че са отворени за идеи и редакция, на 95% не са.
    Затова ще пропусна, но пък ти желая прекрасен ден!
  • Защо да мълчиш, пиши ми на лични, ще ми е интересно какво мислиш. Аз не приемам това пространство тук за надпревара, така че приемам критика, не се притеснявай.
  • За мен има някои смислови неточности и архаизмите не идват на място, но по-добре да си мълча.
    Замисълът е добър!
  • Така е, Дани.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...