Aug 21, 2018, 3:07 PM  

Крила ми дал, но трябва да ги шия

789 6 9

Разкъсани крила ми даде господ

и без да видя тръгнах да политна –

съвсем наивно втурнах се към пропаст,

а той ме хвана, сетне ме издигна.

 

Крила ми дал, но нужна ми е воля

и сила да закърпя, да зашия.

Че не за всичко трябва да го моля –

урок ми даде с тая орисия.

 

Човекът за да стъпва изтъкал е,

житейския килим под стъпалата.

А господ и конци, и стана дал е –

тъчем си ние пътя и съдбата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш ли, като пишеш това, да ти пиша и аз, че на два пъти стихотворения на други автори , които ги харесах им ги промених както аз бих ги написал и им ги пуснах на лични с уговорката , че е добронамерно и да не го приемат като обида или критика, а само като различен поглед върху творбата им и се оказа, че и от двамата не получих никакъв отговор, явно им е станало неприятно от този факт. Аз пък бих прочел такова мое стихотворение, и бих отговорил, защото така и така, това което качвам тук не е минало през личен мой редактор. Поздрави!
  • Далеч не се притеснявам. Не сме дорасли да бъдем критикувани, освен ако критиката не идва от авторитет, утвърден в обществото или в собствените ни очи. Има и изключения, разбира се. Но от опит знам, че дори тези, които твърдят, че са отворени за идеи и редакция, на 95% не са.
    Затова ще пропусна, но пък ти желая прекрасен ден!
  • Защо да мълчиш, пиши ми на лични, ще ми е интересно какво мислиш. Аз не приемам това пространство тук за надпревара, така че приемам критика, не се притеснявай.
  • За мен има някои смислови неточности и архаизмите не идват на място, но по-добре да си мълча.
    Замисълът е добър!
  • Така е, Дани.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...