21 ago 2018, 15:07  

Крила ми дал, но трябва да ги шия

792 6 9

Разкъсани крила ми даде господ

и без да видя тръгнах да политна –

съвсем наивно втурнах се към пропаст,

а той ме хвана, сетне ме издигна.

 

Крила ми дал, но нужна ми е воля

и сила да закърпя, да зашия.

Че не за всичко трябва да го моля –

урок ми даде с тая орисия.

 

Човекът за да стъпва изтъкал е,

житейския килим под стъпалата.

А господ и конци, и стана дал е –

тъчем си ние пътя и съдбата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знаеш ли, като пишеш това, да ти пиша и аз, че на два пъти стихотворения на други автори , които ги харесах им ги промених както аз бих ги написал и им ги пуснах на лични с уговорката , че е добронамерно и да не го приемат като обида или критика, а само като различен поглед върху творбата им и се оказа, че и от двамата не получих никакъв отговор, явно им е станало неприятно от този факт. Аз пък бих прочел такова мое стихотворение, и бих отговорил, защото така и така, това което качвам тук не е минало през личен мой редактор. Поздрави!
  • Далеч не се притеснявам. Не сме дорасли да бъдем критикувани, освен ако критиката не идва от авторитет, утвърден в обществото или в собствените ни очи. Има и изключения, разбира се. Но от опит знам, че дори тези, които твърдят, че са отворени за идеи и редакция, на 95% не са.
    Затова ще пропусна, но пък ти желая прекрасен ден!
  • Защо да мълчиш, пиши ми на лични, ще ми е интересно какво мислиш. Аз не приемам това пространство тук за надпревара, така че приемам критика, не се притеснявай.
  • За мен има някои смислови неточности и архаизмите не идват на място, но по-добре да си мълча.
    Замисълът е добър!
  • Така е, Дани.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...