7 мая 2008 г., 23:10

Крила от жълт янтар

1.6K 0 31
 

Небето - задимено от дъжда,
а къщата - продадена на чужди.
Очите ми се пълнят със ръжда

от спомена за бабините устни.

Два гълъба, с крила от жълт янтар,

ветреят над клепачите сънливи.

Балконът -  весел като вехтошар.

Шишарки, син юрган. И три ютии.

Мушкатото - превързано с канап.

И котаракът - хърбав като щъркел.

Доволна хълца пътната врата,

нахранена със дечурлига пъстри.

А дядо - на прегърбен тих диван,

зад вестника се прави на грамотен.

 

Стоя отвън. По-дребна от троха.

Но съм голяма, за да вляза, Боже.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Голяма си!
  • "Два гълъба, с крила от жълт янтар,

    ветреят над клепачите сънливи.

    Балконът - пъстър като вехтошар.

    Шишарки, син юрган. И три ютии."

    Умееш да прострелваш с думи точно толкова,
    че да живеят чувствата виновни.
    На милиметри от свенливата безбожност.
    На косъм от разкаяните спомени...

    Поли,велика си!Поклон!!!

  • Голяма си, Пинче! Много си Голяма!!!
  • Наистина незнам какво да кажа! Някак си ми се губят думите... каквото и да кажа-слабо ще е!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...