Крила от жълт янтар
Небето - задимено от дъжда,
а къщата - продадена на чужди.
Очите ми се пълнят със ръжда
от спомена за бабините устни.
Два гълъба, с крила от жълт янтар,
ветреят над клепачите сънливи.
Балконът - весел като вехтошар.
Шишарки, син юрган. И три ютии.
Мушкатото - превързано с канап.
И котаракът - хърбав като щъркел.
Доволна хълца пътната врата,
нахранена със дечурлига пъстри.
А дядо - на прегърбен тих диван,
зад вестника се прави на грамотен.
Стоя отвън. По-дребна от троха.
Но съм голяма, за да вляза, Боже.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
