slaveja123 (Слава Костадинова)
189 327
5 апр. 2020 г., 14:39

Крилатите хора 

  Поэзия » Философская
970 1 3

 

Зрее денят ни – прочетена книга
в шкафа на стар антиквар.
Вчера през идните дни ни настига,
утрето спи в живороден нектар.
Времето – бременно с пъстра надежда.
чака мечтата спокойно плода....
Три води сякаш пред теб се прецеждат.
Златната чакаш? А тя е мигът!!
Смело рисува умът ти импресия,
ноти – сърцето за песен една.
Гониш мечтата си, хукнала някъде,
гледаш нагоре, а нямаш крила.
После? Какво? Приземяваш се някак си.
Сбираш парчета от сини лъчи.
Хайде, не падай в окото на лятото.
Чакат крилата. Иди ги вземи.
Тия, крилатите, пишат ни книгата –

с ум и сърце, и със чиста душа.
Утрето днес е заченато.

Стига ни!
Просто за вяра ти трябват крила!!

© Слава Костадинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Деа, Катя
  • "Тия, крилатите, пишат ни книгата –

    с ум и сърце, и със чиста душа.

    Утрето днес е заченато.

    Стига ни!
    Просто за вяра ти трябват крила!!"

    Красива творба! Хареса ми!
  • Красиво и крилато!🌹
Предложения
: ??:??