Apr 5, 2020, 2:39 PM

Крилатите хора 

  Poetry » Phylosophy
1108 1 3
Зрее денят ни – прочетена книга
в шкафа на стар антиквар.
Вчера през идните дни ни настига,
утрето спи в живороден нектар.
Времето – бременно с пъстра надежда.
чака мечтата спокойно плода....
Три води сякаш пред теб се прецеждат.
Златната чакаш? А тя е мигът!!
Смело рисува умът ти импресия,
ноти – сърцето за песен една.
Гониш мечтата си, хукнала някъде,
гледаш нагоре, а нямаш крила. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Random works
: ??:??