Крилатите хора
Зрее денят ни – прочетена книга
в шкафа на стар антиквар.
Вчера през идните дни ни настига,
утрето спи в живороден нектар.
Времето – бременно с пъстра надежда.
чака мечтата спокойно плода....
Три води сякаш пред теб се прецеждат.
Златната чакаш? А тя е мигът!!
Смело рисува умът ти импресия,
ноти – сърцето за песен една.
Гониш мечтата си, хукнала някъде,
гледаш нагоре, а нямаш крила.
После? Какво? Приземяваш се някак си.
Сбираш парчета от сини лъчи.
Хайде, не падай в окото на лятото.
Чакат крилата. Иди ги вземи.
Тия, крилатите, пишат ни книгата –
с ум и сърце, и със чиста душа.
Утрето днес е заченато.
Стига ни!
Просто за вяра ти трябват крила!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
