Тя гледа нагоре
и се възхищава на птиците –
крилете им са музика,
понесла ги към мечтите.
Бленува
в синевата като тях
на воля да се рее.
Някой ден…
Но сега, само наум,
разговаря с птиците,
усмихва им се
и те на нея.
© Ласка Александрова Все права защищены