От нектара ти пия,
от целувките нежни,
от магията дивна
на твойте очи,
от вълшебния допир
на дивото в тебе,
избуяло със обич
във трепетен миг.
От сърцето извира,
от ръцете се стича,
нежността ù прелива
в кръвта ми небе
и съм цяла и жива
със порив на птица,
във прегръдката твоя
усещам криле.
© Евдокия Иванова Все права защищены