Кристална нежност
От извора искам вода да отпия,
да топна във нея свойте ръце
и гледка вълшебна с очи да открия,
дано да олекне на мойто сърцe!
В кристалната нежност да видя лицето,
да срещна очите си в бистра вода ,
и устни с усмивка, дошла от сърцето,
докато изчезнат след мойта сълза!
Сълза след сълза вълни ще направят,
така ще погълнат лицето ми в миг!
Дали толкоз бързо сърцата забравят,
щом няма го вече любимият лик?
Недей ме забравя, помни ме те моля,
кристалната нежност недей да виниш,
когато ме няма - дори по неволя
очи не затваряй, в сърцето си виж!
Там сигурно има местенце, аз зная,
в което си скътал единствено мен!
И там ще стоя, на любов ще ухая,
а ти ще усещаш ден подир ден!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
