5 авг. 2015 г., 00:49

Кристални капки, като дъжд от рая 

  Поэзия
393 0 3

 

      ***

 

Кристални капки, като дъжд от Рая,

потекоха по моето лице.

Какъв бе поводът не знаех -

така внезапно се явиха те.

 

Но слънчев лъч душата ми погали.

Промушил се през райската врата

сякаш идваше, за да ми каже:

"Не си сама! Не си сама!"...

 

Невидим ангел край мене ли мина,

че въздухът бистър така затрептя?!...

... Просто баба ми си е заминала

и поздрав от Рая ми пращаше тя.

 

 

                                       Павлина Стефанова

 

 Мюнхен 2013г.   

 

 

© Павлина Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всъщност на мен финалът ми звучи оптимистичен - починалите, но близки хора, винаги остават с нас, и понякога подсещат за себе си в такива красиви усещания...
  • В началото красиво,дори малко закачливо,а с толкова тъжен финал
  • Тъжно...
Предложения
: ??:??