Кристални капки, като дъжд от рая

5 ago 2015, 0:49

Poesía

392 0 3

***

Кристални капки, като дъжд от Рая,

потекоха по моето лице.

Какъв бе поводът не знаех -

така внезапно се явиха те.

Но слънчев лъч душата ми погали.

Промушил се през райската врата

сякаш идваше, за да ми каже:

"Не си сама! Не си сама!"...

Невидим ангел край мене ли мина,

че въздухът бистър така затрептя?!...

... Просто баба ми си е заминала

и поздрав от Рая ми пращаше тя.

Павлина Стефанова

Мюнхен 2013г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

limeruna (Йоана)

2015-08-05T01:48:53+03:00

Всъщност на мен финалът ми звучи оптимистичен - починалите, но близки хора, винаги остават с нас, и понякога подсещат за себе си в такива красиви усещания...
насето_88 (Насето)

2015-08-05T01:42:27+03:00

В началото красиво,дори малко закачливо,а с толкова тъжен финал
empousa5 (Електра)

2015-08-05T00:58:00+03:00

Тъжно...