5 ago 2015, 0:49

Кристални капки, като дъжд от рая

  Poesía
600 0 3

 

      ***

 

Кристални капки, като дъжд от Рая,

потекоха по моето лице.

Какъв бе поводът не знаех -

така внезапно се явиха те.

 

Но слънчев лъч душата ми погали.

Промушил се през райската врата

сякаш идваше, за да ми каже:

"Не си сама! Не си сама!"...

 

Невидим ангел край мене ли мина,

че въздухът бистър така затрептя?!...

... Просто баба ми си е заминала

и поздрав от Рая ми пращаше тя.

 

 

                                       Павлина Стефанова

 

 Мюнхен 2013г.   

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всъщност на мен финалът ми звучи оптимистичен - починалите, но близки хора, винаги остават с нас, и понякога подсещат за себе си в такива красиви усещания...
  • В началото красиво,дори малко закачливо,а с толкова тъжен финал
  • Тъжно...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...