***
Кристални капки, като дъжд от Рая,
потекоха по моето лице.
Какъв бе поводът не знаех -
така внезапно се явиха те.
Но слънчев лъч душата ми погали.
Промушил се през райската врата
сякаш идваше, за да ми каже:
"Не си сама! Не си сама!"...
Невидим ангел край мене ли мина,
че въздухът бистър така затрептя?!...
... Просто баба ми си е заминала
и поздрав от Рая ми пращаше тя.
Павлина Стефанова
Мюнхен 2013г.
© Павлина Стефанова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
