***
Кристални капки, като дъжд от Рая,
потекоха по моето лице.
Какъв бе поводът не знаех -
така внезапно се явиха те.
Но слънчев лъч душата ми погали.
Промушил се през райската врата
сякаш идваше, за да ми каже:
"Не си сама! Не си сама!"...
Невидим ангел край мене ли мина,
че въздухът бистър така затрептя?!...
... Просто баба ми си е заминала ...