Кристално отражение

Бог и златото

И пак в мъглата на нощта

Прикрила тихо светлината

Забулена от звездна пелерина

Заспива бавно мъдростта

Куполът на храма е единствен

С отворена душа всред тъмнина

Един пазител и отец за нас

И за тишината на града

Светулките са само изморени

Забравили са своя занаят

Да дават светлина и път

На търсещи подслон в тъма

София е вече електрична

С безброй намигащи звезди

Изкуствени и цветни но студени

Прилепнали по хиляди стъкла

Канеленият вятър се разнася

През дъхавата вечер на декември

Заспали са под купола деца

С техните затоплени сърца

Златисти са небесните ореоли

На божествения храм насред града

Ледът  лъжовната прелест сковава

и кристали без нежност създава

18.12.2010