Dec 19, 2010, 3:25 PM

Кристално отражение

  Poetry » Other
789 0 0

Кристално отражение

Бог и златото

 

И пак в мъглата на нощта

Прикрила тихо светлината

Забулена от звездна пелерина

Заспива бавно мъдростта

 

Куполът на храма е единствен

С отворена душа всред тъмнина

Един пазител и отец за нас

И за тишината на града

 

Светулките са само изморени

Забравили са своя занаят

Да дават светлина и път

На търсещи подслон в тъма

 

София е вече електрична

С безброй намигащи звезди

Изкуствени и цветни но студени

Прилепнали по хиляди стъкла

 

Канеленият вятър се разнася

През дъхавата вечер на декември

Заспали са под купола деца

С техните затоплени сърца

 

Златисти са небесните ореоли

На божествения храм насред града

Ледът  лъжовната прелест сковава

и кристали без нежност създава

 

18.12.2010

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Тошева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...