Кристално отражение
Кристално отражение
Бог и златото
И пак в мъглата на нощта
Прикрила тихо светлината
Забулена от звездна пелерина
Заспива бавно мъдростта
Куполът на храма е единствен
С отворена душа всред тъмнина
Един пазител и отец за нас
И за тишината на града
Светулките са само изморени
Забравили са своя занаят
Да дават светлина и път
На търсещи подслон в тъма
София е вече електрична
С безброй намигащи звезди
Изкуствени и цветни но студени
Прилепнали по хиляди стъкла
Канеленият вятър се разнася
През дъхавата вечер на декември
Заспали са под купола деца
С техните затоплени сърца
Златисти са небесните ореоли
На божествения храм насред града
Ледът лъжовната прелест сковава
и кристали без нежност създава
18.12.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Тошева Всички права запазени
