2 апр. 2013 г., 21:03  

Кривите думи

1.6K 0 9

   "От тежките думи буквите се попрегърбиха..."

                                                                          С. М.

 

От тежки думи буквите немòщно

прегърбиха се като запетайки.

А листът смачкан полетя към коша,

закътал в гънките си чужди тайни.

 

Женица плаха в кошчето надникна.

Отдавна тъй изкарваше си хляба.

Отдолу листът сякаш  я подтикна -

че все за нещо щеше да потрябва.

 

Извади го и с длани го приглади.

И буквите изскочиха. Тя ахна!

Извиха се като тополки млади.

В сърцето ù подириха си стряха.

 

И заредиха думи върху листа...

Какви ти думи?!... Цели два-три стиха!

Жената към гърдите ги притисна.

Снага източи...

                           После се усмихна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...