Apr 2, 2013, 9:03 PM  

Кривите думи

  Poetry
1.6K 0 9

   "От тежките думи буквите се попрегърбиха..."

                                                                          С. М.

 

От тежки думи буквите немòщно

прегърбиха се като запетайки.

А листът смачкан полетя към коша,

закътал в гънките си чужди тайни.

 

Женица плаха в кошчето надникна.

Отдавна тъй изкарваше си хляба.

Отдолу листът сякаш  я подтикна -

че все за нещо щеше да потрябва.

 

Извади го и с длани го приглади.

И буквите изскочиха. Тя ахна!

Извиха се като тополки млади.

В сърцето ù подириха си стряха.

 

И заредиха думи върху листа...

Какви ти думи?!... Цели два-три стиха!

Жената към гърдите ги притисна.

Снага източи...

                           После се усмихна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...