2.04.2013 г., 21:03  

Кривите думи

1.6K 0 9

   "От тежките думи буквите се попрегърбиха..."

                                                                          С. М.

 

От тежки думи буквите немòщно

прегърбиха се като запетайки.

А листът смачкан полетя към коша,

закътал в гънките си чужди тайни.

 

Женица плаха в кошчето надникна.

Отдавна тъй изкарваше си хляба.

Отдолу листът сякаш  я подтикна -

че все за нещо щеше да потрябва.

 

Извади го и с длани го приглади.

И буквите изскочиха. Тя ахна!

Извиха се като тополки млади.

В сърцето ù подириха си стряха.

 

И заредиха думи върху листа...

Какви ти думи?!... Цели два-три стиха!

Жената към гърдите ги притисна.

Снага източи...

                           После се усмихна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...