26 окт. 2014 г., 09:28

Криво ми е на душата...

768 0 13

Криво ми е на душата,

на душата ми е криво

и не ходя във гората,

там е всичко живо*!

 

Със секири и с триони

режат в корена дървета

и им свалят живи клони

яки, мургави момчета!

 

Има горски - няма ред,

тука се сече без марки**!

,,Давай, давай, бе, братчед,

че ми трябват хилядарки!"


Криво ми е на душата, 

на душата ми е криво,

че не ходя във гората

и сме племето  крадливо! 



Всичко живо* - всички хора

Марка** - железен печат, с който горските служители отбелязват дърветата, които трябва да се отрежат законно, съгласно лесоустройствените планове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, Руми, че ми гостува! Благодаря ти от сърце!
  • Исмаил, приеми и моите поздрави за това, че си излял душата си в този стих ! Усеща се, колко си искрен и истински!
  • Благодаря ти, Росене, за гостуването! Винаги си, добре дошъл!
    Миночка, радвам се, че сподели!
  • Браво!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...