R.Lesnik (Юлия Стоянова)
6 3
18 июн. 2008 г., 16:19

Криво огледало 

  Поэзия » Любовная
677 0 2
Отброявам нищожни минути,
в трепет губя съня си
и чакам ново утро,
блъскайки се в огледалото на гордостта си.

В тесен коридор се лутам
от криви идеали и огледала
и губя думите, които уж за тебе пазя,
и чувствам любовта сама...

Защо не мога да изляза, да призная?!
И каква съм аз, каква любов е тази,
която даже виждайки и края,
искрата плахо в себе си ще пази?!

Отброявам нищожни минути,
но в тъй чаканата среща
за душата ключ отказвам да ти дам
и чакам ново утро,
за да те докосна не със огън, а с изтляла плам.


© Юлия Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • тъгата винаги съпътства любовта..тежко и трудно е да кажем "Сбогом"на някой скъп за нас човек...,но въпреки това живота си минава и за всичко с времето се намира лек!!!
  • Тъжно... искрено...
Предложения
: ??:??