Криво огледало
Отброявам нищожни минути,
в трепет губя съня си
и чакам ново утро,
блъскайки се в огледалото на гордостта си.
В тесен коридор се лутам
от криви идеали и огледала
и губя думите, които уж за тебе пазя,
и чувствам любовта сама...
Защо не мога да изляза, да призная?!
И каква съм аз, каква любов е тази,
която даже виждайки и края,
искрата плахо в себе си ще пази?!
Отброявам нищожни минути,
но в тъй чаканата среща
за душата ключ отказвам да ти дам
и чакам ново утро,
за да те докосна не със огън, а с изтляла плам.
в трепет губя съня си
и чакам ново утро,
блъскайки се в огледалото на гордостта си.
В тесен коридор се лутам
от криви идеали и огледала
и губя думите, които уж за тебе пазя,
и чувствам любовта сама...
Защо не мога да изляза, да призная?!
И каква съм аз, каква любов е тази,
която даже виждайки и края,
искрата плахо в себе си ще пази?!
Отброявам нищожни минути,
но в тъй чаканата среща
за душата ключ отказвам да ти дам
и чакам ново утро,
за да те докосна не със огън, а с изтляла плам.
© Юлия Стоянова All rights reserved.
