18.06.2008 г., 16:19 ч.
Криво огледало
Отброявам нищожни минути,
в трепет губя съня си
и чакам ново утро,
блъскайки се в огледалото на гордостта си.
В тесен коридор се лутам
от криви идеали и огледала
и губя думите, които уж за тебе пазя,
и чувствам любовта сама...
Защо не мога да изляза, да призная?!
И каква съм аз, каква любов е тази,
която даже виждайки и края,
искрата плахо в себе си ще пази?!
Отброявам нищожни минути,
но в тъй чаканата среща
за душата ключ отказвам да ти дам
и чакам ново утро,
за да те докосна не със огън, а с изтляла плам.
в трепет губя съня си
и чакам ново утро,
блъскайки се в огледалото на гордостта си.
В тесен коридор се лутам
от криви идеали и огледала
и губя думите, които уж за тебе пазя,
и чувствам любовта сама...
Защо не мога да изляза, да призная?!
И каква съм аз, каква любов е тази,
която даже виждайки и края,
искрата плахо в себе си ще пази?!
Отброявам нищожни минути,
но в тъй чаканата среща
за душата ключ отказвам да ти дам
и чакам ново утро,
за да те докосна не със огън, а с изтляла плам.
© Юлия Стоянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
тъгата винаги съпътства любовта..тежко и трудно е да кажем "Сбогом"на някой скъп за нас човек...,но въпреки това живота си минава и за всичко с времето се намира лек!!!
-
Тъжно... искрено...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
