27 мая 2012 г., 11:54

Кризата

616 0 0

   Кризата

 

Ще свърши ли, се питам аз,

житейската ми криза?..

Ще имам ли да  ям хляб,

да нося чиста риза?

Какво  със мен  ще стане след това...

От тези мисли ме боли глава...

 

Аз помня много дни,

последвани от дълги нощи,

до днес които съхраних,

и в мене хлопат  още

забравените думи и дела,

разхвърляни по  цялата  страна.

 

Аз трупам, като банките,

безценния си опит,

но върху мене се разсъхват

стягащите скоби...

и аз ги гледам само

отстрана,

а Кризата

развява знамена!

 

Но този факт световен,

душата ми не стряска,

затуй и Кризата е тук -

със златната каляска.

Проблеми хиляди

ще   създаде,

и щял живот

от мене ще  краде.

 

Катеря се да се спася

по козите пътеки,

а дните  ми  се нижат -

ни хубави, ни леки, леки...

Спасителя за  мен  ще е герой!

Какъв  човек съм станал,

Боже мой!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...