27 мая 2012 г., 11:54

Кризата

613 0 0

   Кризата

 

Ще свърши ли, се питам аз,

житейската ми криза?..

Ще имам ли да  ям хляб,

да нося чиста риза?

Какво  със мен  ще стане след това...

От тези мисли ме боли глава...

 

Аз помня много дни,

последвани от дълги нощи,

до днес които съхраних,

и в мене хлопат  още

забравените думи и дела,

разхвърляни по  цялата  страна.

 

Аз трупам, като банките,

безценния си опит,

но върху мене се разсъхват

стягащите скоби...

и аз ги гледам само

отстрана,

а Кризата

развява знамена!

 

Но този факт световен,

душата ми не стряска,

затуй и Кризата е тук -

със златната каляска.

Проблеми хиляди

ще   създаде,

и щял живот

от мене ще  краде.

 

Катеря се да се спася

по козите пътеки,

а дните  ми  се нижат -

ни хубави, ни леки, леки...

Спасителя за  мен  ще е герой!

Какъв  човек съм станал,

Боже мой!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...