17 июл. 2024 г., 04:16

Кротък спомен

523 0 0

Помолят ли ме да те опиша - няма да успея.

Едни трапчинки само помня и как за тях милея.

 

Не мога и да разкажа вечер за какво мечтаеш.

Кътам разпиляни мисли от наши хиляди места.

 

Моите любими твои думи можех да предвиждам

Дразнех се, че галили са ти устата и завиждах

 

Споменът за теб е кротък, кратък, но и вечен

Сякаш, мое Вятърче, на тебе съм обречен.



                                                          на Поли

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Стайков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...