17 июл. 2024 г., 04:16

Кротък спомен

520 0 0

Помолят ли ме да те опиша - няма да успея.

Едни трапчинки само помня и как за тях милея.

 

Не мога и да разкажа вечер за какво мечтаеш.

Кътам разпиляни мисли от наши хиляди места.

 

Моите любими твои думи можех да предвиждам

Дразнех се, че галили са ти устата и завиждах

 

Споменът за теб е кротък, кратък, но и вечен

Сякаш, мое Вятърче, на тебе съм обречен.



                                                          на Поли

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Стайков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....