Помолят ли ме да те опиша - няма да успея.
Едни трапчинки само помня и как за тях милея.
Не мога и да разкажа вечер за какво мечтаеш.
Кътам разпиляни мисли от наши хиляди места.
Моите любими твои думи можех да предвиждам
Дразнех се, че галили са ти устата и завиждах
Споменът за теб е кротък, кратък, но и вечен
Сякаш, мое Вятърче, на тебе съм обречен.
на Поли
© Валентин Стайков All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
