Кръчма ,,Самота,,
Кръчма ,, Самота ,,
Кръчмарю! Мой приятелю и братко...
И изповедник мой...и Бог !
Във твойта кръчма влизам като в църква,
и моля се над чашата със грог.
А по масите насядали са хора,
разхвърляни подобно чернови.
И всеки сам със своята история...
И всеки сам със своите вини.
И всеки сам! А погледите вяли,
блуждаят през прозорците навън.
Ах колко много болка са събрали
душите им...И като звън
камбанен...като на умряло,
се чува звук от чашите сами.
Просъсква някой някому ,, Наздраве ,,
а после пак прозорец, самота и ти.
Кръчмарю... все й търсиш име
на кръчмата към мен така добра?
На входа утре напиши й:
Добре дошли във кръчма ,, Самота ,,!
Емил Стоянов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
