Кръговрат

16 янв. 2020 г., 09:30

Поэзия » Пейзажная, Философская

636 1 1

И притъмня. Небето се продъни.
Тежки сълзи над земята хвърли.
И с глас ревеше, там от високо
навярно от болка надълбоко.

Но долу, ниско на земята
усмихнато ликуваше тревата,
попиваше със жажда от сълзата,
доволно си поклащаше стеблата.

И тази болка от небето
превърна се в живот в полето.
Видя това и се усмихна синевата,
а болката пресъхна със сълзата.
Е.И.

Кръговрат

Свързани произведения

Комментарии

Предложения